Лятото си отиде, а с него и тълпите туристи, включително и от Девня и региона. Има обаче едно място, което – наред с Музея на мозайките и с древния Марцианопол, продължава да привлича хората. Това е Вълшебния извор и легендата около него.
С началото на есента много домове за възрастни хора от Варна и цялата страна организират изгодно екскурзии до извора. Но те далеч не са единствените любознателни ентусиасти тук извън летния сезон.
Вълшебният извор очарова не само с предания, поверия и красота, но и с чудната природа наоколо. До него има и едноименно заведение за местна кухня и малък зоокът.
Според поверието ако хвърлиш монета в него, желанията ти ще се сбъднат. Водата на извора пък се смята за лековита и мнозина си пълнят вода за в къщи и я наричат в нощта на Еньовден и на Богоявление.
Мнозина вероятно са чували, че древния град Марцианопол е основан на мястото на днешния Девня като резиденция на сестрата на римския император Марк Улпий Траян – Марциана. Мястото е избрано не случайно, а заради здравословния си климат и изобилието от лековити извори, от които е останал eдинствено Вълшебния. Днес той е открит за хората, въпреки, че е каптиран в басейн с дълбочина 4-5 метра.
От извора се отича водопадче, който задвижва близката мелница и се влива в Девненската река, която минава наблизо. Именно тук било любимото място за съцерцание и отдих императорската сестра Марциана.
Според легендата принцеса изтървала един ден делвата си в дълбините на извора. Дълбоко огорчена, Марциана се разридала, но в един момент благодарение на вълшебните сили на извора, медната делба сама се издигнала на повърхността.
След тази случка император Траян, видял в нея знамение на боговете и отредил на това място да бъде съграден чуден град, който кръстил на сестра си Марцианополис.
И до днес, поради уникалния дебит на извора, може да хвърлите монета в нея и да я видите как се изкачва сама обратно на повърхността.
Изворите са разположени в началото на Девненската река и са сред най-големите и най-пълноводните у нас. Те са общо 30, но повечето отдавна са каптирани. Най-пълноводен сред тях е т.нар. Дипсиза или бездънния, по което днес може да се плава с лодка по него и който задвижват близката мелница. Най-красив обаче безспорно е малкият Хавуз, по-известен като Вълшебният. В близост има още няколко карстови извора, като Лудетината, Голям Кайрак, Адата и Суютлията.
Известно е, че водата в девненските карстови извори никога не замръзва, дори в най-суровата зима. Техният дебит не се повлиява от сезоните и всяка секунда от тях бликат по 3500 литра лековита вода.
Още древните, населявали тези земи, били наясно с огромното им водно богатство и тук е било изградено силно тракийско поселище. Именно тук археолозите разкриват основи на стара крепост и е открито Девненското монетно съкровище, което се съхранява във Варненския археологически музей и в София. Водите на самите извори пък се ползват от някои от девненските заводи, както и за работата на мнозина мелници.
Самата Девненска река, известна в миналото като Потамос, също води началото си от карстовите извори край Девня. Тя е дълга 27 километра, а началото и тръгва от Мезенския извор и едноименната чешма, преди да се влее в Провадийската река и след това в Белославското езеро. Реката има водосборен басейн от 201 км², а докъм 1960 година средният и годишен отток повече от 3 м³/сек.
Днес той е едва 0,5 м³/сек., след като повечето от изворите са каптирани и водите им се ползват от девненските промишлени предприятия, както и за нуждите на съседния град Варна.
