Треска за пазаруване на олио и брашно в Германия

18
Слънчогледово олио

Германците трескаво изкупуват олиото и брашното. Търсенето на тези продукти е нараснало с 200 процента – гласят официалните данни, а в повечето магазини дефицитните стоки просто ги няма, пише „Дойче Веле“.

„Дали някой случайно не знае къде бих могла да намеря днес бутилка олио и пакет брашно? Знам, че е невъзможно, но може някой и да ми даде идея или пък да ми предостави това, от което имам нужда?“. Вопълът на Анете, публикуван в мрежата за съседски контакти nebenan.de (източник на полезна информация и възможност за обмен на вещи и услуги) представя като рентгенова снимка ситуацията, в която са изпаднали немалко германци.

Запасяването с насъщни хранителни продукти тече от седмици, а магазините така и не могат да заредят опразнените рафтове за олио, брашно и какво ли не още. „Ама вие имате мая?“, казва удивено на касата в един от супермаркетите ощастливена клиентка. „Да, но пък сме разпродали торбите за боклук“, отвръща касиерката и дава да се разбере, че всичко се изкупува наред.

Но да се върнем към nebenan и реакциите, на които се натъква въпросът на Анете. „Всичко това се дължи единствено и само на хората, които се презапасяват. Никой човек няма нужда от такива количества олио и брашно, каквито бяха накупени през последните седмици“, коментира Андреас, а Хуберт се старае да бъде полезен и съобщава в кой супермаркет (но на значително разстояние) дефицитните продукти все пак ги има.

„В вчера имаше брашно, а можете да проверите и в мелницата в съседното село“, препоръчва друга съседка, която допълва и, че биомагазините са местата, в които ценните стоки могат да се намерят без проблеми. Но на съответните цени – като например 5,50 евро за бутилка рапично олио. „Всичко това се дължи на тези, които се презапасяват“, отбелязва и Роберт, а Юта препоръчва да се премине към ползването на зехтин – хем е по-здравословен. Катарина е поредната, която отправя остри упреци към презапасяващите се. Според нея те са безогледни егоисти, нещо повече – дори ги нарича идиоти.

„В ALDI вчера нямаше и едно шише олио. А можехме да допуснем, че хората са поумнели след последния път (когато сходно презапасяване стана факт покрай кризата с коронавируса)“, отбелязва в съседския форум Гудрун. В него могат да бъдат открити и ценни съвети с какво би могло да се замести олиото – като например с екзотичното масло гхи, което обаче надали ще се окаже по-евтина алтернатива. Или пък с кокосово масло. „Тоалетна хартия поне този път има достатъчно“, успокоява съседите си Аника, припомняйки коя беше най-дефицитната стока при предишната пазарна психоза.

ВИЖТЕ ОЩЕ:  Мъж в Германия се ваксинира 90 пъти срещу COVID-19

„Почти толкова зле е, колкото при първия локдаун“

А за актуалната психоза предпоставките са факт, дори се увеличават – откакто една от най-големите вериги ALDI официално обяви, че от понеделник вдига цените на редица продукти – масло, месо, колбаси. „Те ще поскъпнат значително“, каза говорителят на веригата Флориан Шолбек, обосновавайки се с по-високите цени, които трябва да се плащат на доставчиците. „От началото на войната в Украйна има такива скокове в цените, каквито досега не сме преживявали.“ Фактори за поскъпването са и увеличените цени на фуражите и торовете, и увеличените цени на енергията.

„Почти толкова зле е колкото по време на първия локдаун“, казва пред АРД Беате Шварц, собственичка на малък магазин за хранителни стоки в Майнц. Тя не може да се начуди на клиентите си: „Не ги разбирам – купуват олио и брашно като луди“. А Беате вече не може да им осигури търсеното – от седмица не получава олио от доставчика си. Затова е написала бележка, която е поставила на празния рафт „Не, олио няма“.

Запасяването не е рационално

Социологът професор Армин Насехи от университета „Лудвиг-Максимилиан“ в Мюнхен има обяснение за изкупуването на основните продукти: „Извънредните ситуации ни напрягат, карат ни да се страхуваме. Ние се опитваме да контролираме ситуацията и чрез запасяването симулираме дееспособност“. Освен това хората са податливи на влияние: „Когато изведнъж всички започват да купуват олио, си мисля, че и аз трябва да купя“.

В резултат колективното поведение води до изкуствен дефицит на определени стоки, а оттам нататък този ефект се задълбочава все повече. Професорът подчертава, че актуалните покупки на определени продукти не са рационални: „Все пак сме доста далеч от извънредна ситуация. А ако се стигне дотам, би било по-смислено да се складират други неща, не точно олио“.

ИЗТОЧНИКmarica.bg