Тонове варовик се изливат в Белославското езеро от утаителя, в който девненската фирма „Соловей Соди“ депонира този отпадъчен продукт от производството си. Причината за това е препълненото съоръжение, което не е почиствано от години, съобщава БНТ.
Има ли опасност варовикът да затлачи входа на пристанище „Варна – Запад“?
Утаителят се използва от средата на 80-те години на миналия век. Тогава разходите за почистване му са се разпределяли между две министерства – на транспорта и на несъществуващото вече Министерство на химическата промишленост. По-късно това задължение е прехвърлено на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и на частното вече девненското предприятие. Последното частично драгиране е направено през 2017 година. Оттогава варовикът се трупа. Според екоинспекцията във Варна опасност от екологична катастрофа няма.
При производството на сода в „Соловей Соди“ в отпадните води, които са пречистени, има калциев оксид, който се влива в река Провадийска. Тя е богата на хидроген карбонати и калциевият оксид реагира с хидроген карбонатите и по този начин се образува калциевия карбонат, който вече е неразтворимо съединение. Химически няма опасност. Това не е нито отрова, нито нищо. Това е обикновен варовик“, коментира Ерджан Себайтин, директор на РИОСВ-Варна.
Проблем, обаче, все пак има. Варовикът е инертен материал, който не се разтваря, а се утаява на дъното. Така в момента има опасност да се затлачи входът на пристанище „Варна – Запад“.
„Последните 3 години няма министър, който да се е сменил, и ние да не бъдем там в министерството и да не поставим въпроса и след това да получим един и същ отговор, че няма депо, където да се складира масата, която трябва да се драгира. Това, което се излива от утаителя, е точно пред подхода на терминал „Варна – Запад“. Работата ще бъде блокирана. В едно пристанище се обработват кораби, нали? И като не могат да влязат или да излязат – не само ще се наруши. Тя ще спре“, категорична е Пенка Илиева, председател на Синдиката на пристанищните работници към КНСБ в Пристанище „Варна -Запад“.
Утаителят може да поеме годишно около 70 000 тона варовик, но тъй като не е драгиран от близо десет години, в момента там има над 600 000 тона. От „Пристанищна инфраструктура“ казват, че преди 3 години е била обявена обществена поръчка за драгиране на утаителя, която е прекратена поради липса на депо. В района на Варна има и други депа, които могат да съхраняват варовика, а от девненският завод обмислят да го депонират и на своя територия като допълнителна опция. Заявяват още, че е в ход инвестиционно предложение за почистване на 100 000 кубически метра утайка. Реални действия, обаче, все още няма. През септември миналата година от екоинспекцията във Варна са издали предписание за спешно почистване на утаителя.
„Около 120 000 тона ще бъдат по бързата процедура премахнати оттам. В момента „Соловей Соди“ са минали техните процедури, за да намерят изпълнител и през този месец ще започне изпразването на утаителя“, подчерта Ерджан Себайтин, директор на РИОСВ-Варна.
От „Пристанищна инфраструктура“ заявиха, че ако не се вземат мерки, съществува опасност преливащата утайка да затлачи входа на Пристанище „Варна – Запад“, но изразяват надежда, че това няма да бъде допуснато.
„Така че се надявам, в рамките на месеци, утаителят да бъде сериозно изпразнен. Имайте предвид, че е закупена специализирана техника от Финландия, а това не е толкова лесно. Дълги години не е правено нищо по въпроса“, допълни още Ерджан Себайтин.
Има идея варовикът да не се депонира, а да се използва за изграждането на изкуствени острови в езерото, които да се превърнат в местообитания на птиците. Тъй като варовикът не е опасен за околната среда, може да се изсипва след 8-а миля навътре в морето, казват още от екоинспекцията.
Снимка: БНТ