Шествие и концерт за 24-ти май в Девня

387

Девненци ще отбележат за поредна година денят на светите братя Кирил и Методий с шествие в града. Инициативата започва в  9.30 часа на 24 май. Тръгва от филиала на СУ „Васил Левски“ на ул. „Капитан Петко“ № 1 и ще се води от духов оркестър.

Множеството ще се отправи към площада пред НЧ „Просвета 1900“, където възпитаници на детските градини и училището ще изнесат празничен концерт.

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 855/863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век.

ВИЖТЕ ОЩЕ:  Патриарх Неофит: Вдъхновявайте се от делото на българските и славянски първопросветители

Доказателства за факта, че глаголицата е по-стара от кирилицата, са следните: на първо място, най-старите български писмени паметници, като Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Синайският молитвеник и др., са написани с глаголица; на второ място, глаголическите писмени паметници притежават по-старинни езикови черти; на трето място, някои книжовни паметници, писани с кирилица върху пергамент, върху който е имало глаголическо писмо, но е остъргано, та са останали само следи от него – това са т.нар. палимпсести, каквото е и Боянското евангелие от XIII в.

Най-ранно засвидетелстван старобългарски текст с кирилица е надписът на чръгубиля Мостич, висш сановник при цар Симеон Велики и цар Петър. Следва го надпис върху каменна плоча от 993 г., поставена от цар Самуил в памет на неговите родители и брат му.