парламента, народно събрание

Лимитът за нов дълг догодина да се увеличи на 12 милиарда лева, вместо сегашния таван от 10 милиарда лева. Това предложение на служебния кабинет бе подкрепено от парламента на второ четене.

Според Румен Гечев от БСП това е подписване на празен чек за разходи, за които не се знае какви са. Той припомни, че „един редовен кабинет разписва разходите не до стотици милиони, а до стотинка“ и заподозря служебния кабинет, че иска нов таван, за да прави скрити разходи, които нямат характер на инвестиции. Въпреки предупрежденията и на БСП, и на ПП, новият лимит бе гласуван, пише „24 часа“.

Абонамент за новините в Google

Депутатите решиха още, до приемането на закон за държавния бюджет, по бюджетите на здравната каса и на общественото осигуряване за 2023 г., но за срок не по-дълъг от три месеца, да се прилагат размерите, базата и средномесечният доход, определени в съответните членове от действащия закон за държавния бюджет за тази година. Текстът бе гласуван, въпреки че и от БСП и от ПП предупредиха, че най-вероятно този бюджет ще трябва да работи поне до юни догодина.

Предложението на Асен Василев от ПП да се увеличили данъчното облекчение за отглеждането на деца от 600 на 900 лв., не мина в зала, въпреки че бе подкрепено от бюджетната комисия. Отхвърленото предложение предвиждаше още този механизъм да се запише като постоянен в Закона за облагане доходите на физическите лица, а не да се гласува всяка година.

Напрежение в залата предизвика предложение на Кирил Ананиев от ГЕРБ кабинетът да не може да ползва заемообразно средства за текущи разходи и специално от Плана за възстановяване. Преди гласуването му, служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че ако то бъде прието има риск през януари да не могат да бъдат платени пенсиите.

Това доведе до остра размяна на реплики между Десислава Атанасова и Асен Василев. Атанасова заяви, че държавата е доведена до там да няма пари от бившия финанасов министър на ПП Асен Василев. „Затова не се опитвайте да се предлагате като финансов министър в нов кабинет“, обърна се тя към него. „Пари в държавата има. Знам защо не искате аз да бъда финансов министър- защото това означава парите да отиват при хората, а не да подарявате милиарди на ваши приближени фирми в края на всяка година“, опонира Василев.

ПРОЧЕТИ
Адреси без ток във Варненско на 18 април

Депутатът от ДБ и председател на икономическата комисия Мартин Димитров се обърна към всички в залата с думите: „Не плашете хората, пари в държавата има и няма никакъв риск да не могат да се изплащат пенсии“. Но и попита колегите си от ГЕРБ: „Всички искате по-високи разходи, а никой не предлага по-високи приходи. Натрупването на задължения за допълнителни разходи означава вдигане на данъците. Това за нас е абсолютно недопустимо, това ще спре развитието на България“.

Депутатите приеха още, че МС определя лимити за плащания за всеки месец на бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет и ръководителите им са определени за първостепенни разпоредители с бюджет. Вноската в общия бюджет на Европейския съюз се изплаща до размера на средствата, поискани от Европейската комисия за националните вноски и на дължимите традиционни собствени ресурси за съответните месеци. Плащания към международни финансови и други институции и фондове се извършват в съответствие с действащите споразумения. Вноските за увеличаване капитала на международни финансови институции, съгласно решения на Народното събрание, се извършват в предвидените срокове.

По време на дебатите, заради орязването на минималната заплата, служебният премиер Гълъб Донев, който присъства на част от тях се обърна към БСП: „Не бих казал, че този бюджет не е социален, напротив, и не разбирам защо народното събрание трябва да приема размер на минималната работна заплата“. И добави: „Всичките 6,6 % дефицит са преди всичко от социални разходи, които са гласувани през 2022 г., с актуализацията на бюджета от юни и актуализацията на пенсиите от октомври тази година“.

По-рано през деня, парламентът реши кабинетът да определи колко да бъде минималната заплата за 2023 г. и от кога да се изплаща новият и размер.

Минималната работна заплата да стане 780 лв. от 1 януари. Това ще предложи на Министерския съвет социалният министър Лазар Лазаров, обяви той на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Предложението на правителството досега бе минималната работна заплата да стане 770 лв. от юни.

Абонамент за новините в Telegram