Окончателните резултати от преброяването на Националния статистическия институт показаха, че населението на страната ни е малко над 6,5 млн. души.
В периода между последните две преброявания то е намаляло с близо 800 000 души.

„Това, което наблюдаваме, не е започнало в последното преброяване. Това е един много стар процес, започнал във втората половина на 20 век“, заяви в студиото на „България сутрин“ доц. Косьо Стойчев от катедра „Регионална и политическа география“ към Софийския университет.

Абонамент за новините в Google

Според Александра Равначка от департамента по география към БАН, на първо място е необходима политика, насочена към населението, която да стимулира раждаемостта, образователната инфраструктура и здравеопазването.

Топим се не заради раждаемостта, а заради смъртността и миграцията, а всеки трети е над 65 години в някои региони, което сочи че сме в процес на демографско остарявяне.

По думите ѝ България е с най-висока смъртност и причините са, че имаме високо застаряване на населението и задълбочаване на проблема в пандемията.

Тя не пропусна да спомене факта, че България е на едно от първите места по смъртност от сърдечни заболявания, а вече нараства и смъртността от онкологични заболявания.

„В малките населени места няма да има кой да работи.
Почти 2500 села имат под 200 души население, там няма минимални условия за възникване на някакъв бизнес.

Възстановяването на сектора на земеделието не означава възстановяване на функциите на населеното място.

Трябва да има селски ренесанс – промяна на мисленето, начина на живота и функциите на тези населени места“, посочи доц. Косьо Стойчев пред Bulgaria ON AIR.

„От една страна е необходимо земеделски ренесанс, от друга страна е необходимо да насочим вниманието си към малките населени места – не само села, а и градове. Всеки един млад човек желае да има необходимите условия за живот“, сподели Александра Равначка.

Тя смята, че ако населението от София излезе да живее в покрайнините, ще се отрази много благоприятно, защото хората ще изкарват пари в София, но ще инвестират в малките населени места.

„Трябва да се предложи преди всичко социална система на населението в малките градове, добра инфраструктура, всеки един млад човек би желал детето му да посещава нормално училище, да има културни занимания, а не само дискотеки“, категорична е Александра Равначка.

ПРОЧЕТИ
Адреси без ток във Варненско на 9 юли

Двамата смятат, че картината след 5 години би била по-лоша, тъй като някои тенденциите ще са се запазили, а други ще са се задълбочили.

Населението на област Варна към 7 септември 2021 г. е 432 198 души, което представлява 6.6% от населението на България и нарежда областта на трето място по брой на населението след областите София (столица) (1 274 290 души) и Пловдив (634 497 души), и преди област Бургас.

В сравнение с предното преброяване населението на областта намалява с 42 876 души, или с 9.0%.

Жените са 224 075 (51.8%), а мъжете – 208 123 (48.2%), или на 1 000 жени се падат 929
мъже.

Териториалното разпределение на населението се определя както от неговото естествено движение (раждания и умирания) и външната миграция, така и от вътрешната миграция и промените в административно-териториалното устройство на страната.

В момента населените места в област Варна са 159, от които 11 градове и 148
села.
В градовете живеят 363 355 души, или 84.1%, а в селата – 68 843, или 15.9% от населението на областта.

В периода между двете преброявания населението в градовете е намаляло с 29 713 души, или 7.6%, а в селата с 13 163 души (16.1%).

Няма населени места без население, но в 13, или в 8.2% от населените места на областта живеят от 1 до 49 души включително.

Във варненско има общо 12 общини.

Най-голяма по брой на населението е община Варна, в която живеят 319 613 души, или 74.0% от населението на областта.

След нея са общините Аксаково и Провадия, съответно с 19 499 души, или 4.5%, и 18 202 души или 4.2% от населението на областта.

Община Бяла е най-малката с 3 006 души, или 0.7% от населението на областта.

Възрастовата структура на населението по общини показва, че общините с най-голям относителен дял на населението в активна възраст (15 – 64) са Белослав – 65.9%, Варна – 64.7% и Девня – 62.9%.

Абонамент за новините в Telegram