Откриха дворец на внука на Чингис хан

16

Турски и монголски археолози са провели археологически изследвания в провинция Ван (Турция). Разкопките започнали, след като учени от катедрата по история на Монголския държавен университет открили в древни персийски и арменски източници информация за местоположението на летния дворец на Хулагу хан, внук на Чингис хан. Събитията, описани в изворите, са се случили през XIII век. След това изследователите анализирали някои артефакти, които сега са в колекцията на музея на Ван, и стигнали до заключението, че това са образци от монголска керамика и монголски керемиди – те били сравнени с находките в Каракорум, столицата на Монголската империя през 1220 – 1260 г. Комбинирайки информацията от средновековните текстове и данните за местата на находки, археолозите започнали работа на терен. В резултат те открили останките от кервансарай и керамична пещ, които според тях се отнасят към периода на държавата на Хулагуидите (Илханат). Намерени са и останки от стени, чието местоположение навежда на мисълта за хански дворец. Хулагу е един от най-талантливите монголски командири на своето време. Той ръководи така наречената близкоизточна кампания на монголите срещу иранските низари (асасините от замъка Аламут), Абасидския (Багдадски) халифат и Аюбидския султанат (Египет и Западна Азия). Всички тези държави падат, на тяхно място Хулагу основа своя.

В онези времена дори номадите са били християни – например найманите, които стават съюзници на Хулагу. Хетум I, крал на Арменско кралство Киликия, също сключва военен съюз с монголския хан. Историците Лев Гумильов и Рене Грусе наричат ​​тази военна кампания на Чингизидите Жълт кръстоносен поход – именно заради участието на християни. Впрочем началото му почти съвпада с края на Седмия кръстоносен поход, който е изключително неуспешен за християните: мюсюлманите разбиват кръстоносците и залавят краля на Франция Луи IX (той е освободен срещу голям откуп). Хулагу се оказва по-успешен и талантлив от краля на Франция и според редица историци само смъртта на великия хан Мунке (четвъртия хан на империята на Чингизидите) през 1260 г. го принуждава да спре прохода (към Египет) и да се установи в Иран.

ВИЖТЕ ОЩЕ:  Вижте в кой град се отглеждат кокошки в апартамент

След смъртта на великия хан обикновено започват разправии между роднини – от което Хулагу се страхува. И ненапразно: буквално две години по-късно взаимните претенции на Златната орда и Хулагуидите довеждат до военни действия. Днес са открити руините на три или четири двореца на монголски ханове. Това са дворецът на Кубилай хан във Вътрешна Монголия (КНР), летният дворец на Амбагай хан в Иран и така нареченият Стар Сарай, известен още като Сарай-Бату, в столицата на Златната орда. Останките от последния се намират в селището Селитренное в Астраханска област.

Нагоре по Волга, в селището Царевски във Волгоградска област, според някои историци, е имало Нов Сарай или Сарай-Берке, който през XIV век става столица на Ордата. Преди време бяха публикувани редица статии, в които се издига хипотезата, че предполагаемият Сарай-Берке не може да е бил столица на Златната орда – поради това, че на мястото на разкопките няма открити монети от XIV век. Наличието или отсъствието на монети обаче не противоречи на теорията, че Сарай-Берке (или Сарай Ал-Джедид, Новия Сарай) е просто ново име за града в селището Селитренное, а нагоре по Волга е имало друг град, а не столицата.