Днес почитаме паметта на Апостола на свободата, чиято безрезервна отдаденост на делото, на което е посветил живота си – освобождението от османската гнет, го възвисява в съзнанието ни като свята и непостижима личност. България отбелязва 150 години от обесването на Васил Левски.
С цялостната си дейност Васил Левски отдавна се е превърнал в сакрална фигура в националноосвободителното движение на българите. Мнозина историци с основание твърдят, че неговите възгледи изпреварват времето си, а фактът, че той е първият, който не само осъзнава, че българите трябва да извоюват свободата си сами, а и предприема реални действия това да се случи, го превръща в най-ярката фигура, живяла в епохата на Възраждането.
Васил Иванов Кунчев е роден в град Карлово в семейството на Иван Кунчев и Гина Караиванова. Първоначално учи в тамошното килийно училище, а по-късно става послушник при вуйчо си. Замонашва се няколко години по-късно, приемайки името дякон Игнатий, но след три години се отказва от този живот в името на революционната дейност.
През март 1862 г. заминава за Белград и се включва в Първата българска легия, ръководена от Георги Сава Раковски. Казват, че по време на военно обучение там той прескочил непреодолимо за другите легионери препятствие – направил „лъвски“ скок, и заради това и смелостта му започнали да го наричат Васил Левски.
През 1867 г. войводите Панайот Хитов и Филип Тотю повеждат чети в Балкана. Знаменосец на четата на Хитов е Васил Левски. По време на тримесечния им поход става ясно, че българите не са готови да въстанат срещу угнетителя – не са организирани, нямат военна подготовка и оръжие, мнозина са обезверени. А след като предприема кратка обиколка из българските земи, се убеждава, че във всяко градче, във всяко село трябва да има ядро от будни и сърцати хора, които да поведат останалите по пътя към свободата.
От този момент Левски посвещава всичките си сили за създаването на такива ядра – революционни комитети. За по-малко от две години мрежата от тайни комитети обхваща огромна част от българските земи.
Подготовката за въстание върви успешно, но се случва нещо, което води до разгрома на организацията и залавянето на Левски. Димитър Общи, един от помощниците му, на своя глава организира нападение над турската поща в старопланинския проход Арабаконак, за да отнемат парите от събраните данъци. Скоро извършителите на обира са заловени. Някои правят самопризнания и последват арести на десетки комитетски дейци. Усилено издирват и Левски.
Щом разбира за случилото се, Левски тръгва за Букурещ, но решава да мине през Ловеч, за да вземе комитетските книжа. Там, в Къкринското ханче край Ловеч, турците го залавят. Изпращат го с конвой в София, където е изправен на съд. А присъдата е издадена след няколко дни – смърт чрез обесване.
Времето – този безмилостен съдник, изличаващ от паметта на хората всичко нетрайно, пази непокътнат спомена за човека, превърнал се в символ на несломим дух.
