Районът на община Дългопол е бил населяван от различни цивилизации още от най-древни времена. Съществуват следи от редица племена и народи: траки, римляни, славяни и прабългари. Дългопол е богата на археологически и културни паметници.

Община Дългопол се отличава не само със забележителна природа, но и с богато културно- историческо наследство. На територията на общината са открити няколко праисторически селищни могили и некрополи, десетки антични и средновековни селища и крепости.

Абонамент за новините в Google

Край с. Аспарухово са разкрити останки от селище от новокаменната епоха (6000-5000 г. пр. Хр.). Намерени са керамични съдове, оръдия на труда, глинени идоли, които свидетелстват за високо развита култура. Разкрити са също и две селища от желязната епоха (1200 г. пр. Хр.). От елинската епоха са останали бронзови предмети, статуетки, златни украшения и множество монети. От римската епоха датират некропол и голямо селище, в които са намерени множество съдове, украшения, оръжия, както и различни сечива.

Край село Аспарухово са открити и останките от средновековния манастир „Св. Атанас“. Край с. Сава е открита уникална праисторическа могила с останки от около десет жилища, тип полуземлянки от халколита (меднокаменната епоха — 5000–4000 г. пр. Хр.). Интерес представляват керамиката, идолите и украшенията от седеф. Селищни могили са разкрити и при селата Цонево и Голямо Делчево. Останки от крепости могат да се видят край селата Арковна, Комунари и
Аспарухово.

Край с. Рояк в северната периферия на общината са открити тракийски култов център и средновековен скален манастир в скалите на Роякското плато. Предвижда се провеждането на археологически проучвания, както и проучване на възможностите за изграждане на необходимата инфраструктура за развитието на културно-познавателен туризъм.

Най-задълбочено са проучени археологическите обекти край с. Арковна. Разкрити се келтска крепост и селище от III в. пр. Хр. От 2003 г. са подновени системните археологически проучвания, благодарение на които са разкрити зидове, помещения и различни предмети, за които се смята, че са внесени от древна Гърция. Открити са също предримски, римски и късноантични могилни некрополи (по информация предоставена от община Дългопол).

Намерените при разкопките предмети се съхраняват в Историческия музей в гр. Дългопол. Музеят
е създаден през 1948 г. от местния учител Димитър Златарски. Експозицията е разположена на два етажа: I етаж – Археология, II етаж – Етнография. В археологическия отдел са обхванати всички епохи от Палеолита до късното Средновековие

В историческия музей в град Дългопол, който е създаден през 1948 г. се съхраняват голям брой културно-исторически експонати, става ясно от Плана за интегрирано развитие на община Дългопол, научи TheSite24. По информация на Националния институт за недвижимото културно наследство на територията на община Дългопол са регистрирани 15 по-значими паметници на културата:

Трако – римско светилище – с. Рояк (мраморни и други релефи на тракийския бог-конник Херос). Скалният манастир до с.Рояк е едно наистина любопитно място, съхранило отпечатъка на няколко епохи. Рояшкият скален манастир се намира в местността Дженевиз канара, на ръба на Рояшкото плато, на 2км от село Рояк. Според изследователите от 3-5 век той е бил тракийско светилище, а в Средновековието се е превърнал в християнска монашеска обител. В околността са намерени и оброчни плочки. В скалите още могат да се видят изсечените ниши в които най-вероятно са били поставени някога.

· Средновековен скален манастир до с. Рояк с надпис от времето на Михаил Асен – 1253 г. Тук се намира и църквата, където вече едва личат надписите, в които се споменават имената на българските царе – Михаил Асен /1252-1253 г./ и Иван Александър /1331-1371 г./ В подножието на килиите има рисунки и късни надписи от ХХ век, където пък се споменава последния български цар. Над църквата добре са запазени две килии. В средата на Г-образния венец, големи каменни 27 стъпала водят към засводено помещение. Върху стените му има множество ниши, които са били затваряне с капаци. Предположенията за тяхното предназначение са различни, но едното е,че това е старо светилище или гробница, където в нишите са поставяни погребални урни. По-късият ръкав на скалата пази около десетина сравнително добре запазени килии. Те са разположени почти на едно и също ниво. В подножието на скалния манастир все още се намира антична и средновековна керамика. Тук е открит и бронзов пръстен и монета от времето на Юстин

· Комплекс от предримски, римски, и късноантичи могили – некрополи – с. Арковна –келтска крепости селище от III в. пр. Хр.  Особен интерес на територията на общината представлява археологическият комплекс „Арковна”, състоящ се от предримски, римски и късноантични могили – некрополи. Като част от намерените предмети са изложени в музея на Дългопол.

· Праисторическо селище “Усое-1”, “Усое-2” с. Аспарухово – намира се в местността Усоето и представлява неолитно селище от 6-5 хил. пр. Хр. от “открит тип”. Анализът на керамичните съдове, оръдията на труда, глинените идоли и типът жилища показват съществуване на високо развита култура от новокаменната епоха. Селището се намира в местността Усоето и представлява неолитно селище от V-то хил. пр. Хр. от “открит тип”, построено върху стара речна тераса. От него са разкопани 80 землянки с неправилна форма – от края на VІ и началото на V хил. пр. Хр. Анализът на керамичните съдове, оръдията на труда, глинените идоли и типът жилища показват съществуване на високо развита култура от новокаменната епоха. Наименованието “култура Усое” се използва за обозначаване на средно и къснонеолитната археологическа култура в Североизточна България и Лонгоза.

· Култура Сава – уникална праисторическа селищна могила, разкрита до с. Сава от халколита (меднокаменната епоха от 5000 до 4000 г. пр. Хр.). Особено интересни са керамиката, идолите и украшенията от седеф. Ареалът й на разпространение обхваща Черноморското крайбрежие между Шабла и Маслен нос. Финалът й е засвидетелстван през средния халколит с находки от селището при гр. Суворово, от селището в местността „Батареята“ край днешния ж.к. Виница на гр. Варна, от селищните могили при с. Левски, с. Голямо Делчево, както и от няколко гроба край северния бряг на Варненското езеро. Култура Сава се развива на базата на неолитната култура Усое. На север от Стара планина поселенията й се срещат в основата на редица селищни могили. Жилищата са наземни, с правоъгълна форма. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Наред с традиционните каменни и кремъчни оръдия на труда се появяват и първите шила от мед. Керамиката има черен, жълт и кафеникав цвят и е украсена с врязан, бяло инкрустиран орнамент и канелюри, към които през средния халколит се прибавят щампованият орнамент и графитната рисунка. Характерни са паниците на високо кухо краче с лилиевидни израстъци на ръба на устието. Култура Варна е генетично свързана с култура Сава, заемайки нейните територии (виж по-долу и култура Хаманджия). А IV-ят етап на култура Сава е наречен фаза Варна. Култура Сава е идентифицирана през 1964 г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.

ПРОЧЕТИ
Жената на загиналия водач край Аксаково е с опасност за живота

· Средновековна църква – манастир “Св. Атанас” /12-14 в./ – останки от средновековен манастир край с. Аспарухово. Манастирът се намира на 4 км от с. Аспарухово. Разрушен в началото на ХVІІ век, а от него са останали части от основи и фрагменти от многоцветна глазирана керамика.

· Антична и средновековна крепост Овчага – с. Аспарухово, м. Града. · Късноантична крепост Калето – с. Аспарухово, м. Манастир баир. Късноантична, средновековна и османска крепост Овчага се намира на 2.37 km югоизточно по права линия от центъра на село Аспарухово. Изградена е на стратегическия връх „Града“, който е с отвесни, скални склонове на северозапад, север и североизток. От останалите страни склоновете са стръмни и високи. Върхът доминира над околността. От него има отлична видимост във всички посоки.

През 1409 г. при едно въстание в Северна България, българите превземат крепостта Овчага, но синът на султан Баязид- Муса я завладява отново и я събаря през 1412 г. Муса е известен в народните песни като Муса Кеседжия. Обекта е изграден на древния път свързващ градовете „Дуросторум“ (Силистра) и „Деултум“ (Дебелт), като е контролирал северната част на „Айтоския проход“.

· Късноантична крепост – с. Аспарухово, м. Кръстота. Късноантична крепост Кръстота се намира на едноименния връх, на 2.43 km източно по права линия от центъра на село Аспарухово. Изградена е на връх със стръмни и високи склонове от всички страни. Обектът е изграден на древния път свързващ градовете „Дуросторум“ (Силистра) и „Деултум“ (Дебелт), като е контролирал северната част на „Айтоския проход“. · Праисторическо селище – селищно образование Дебелец

· Късноантична крепост – с. Комунари, м. Дар боаз. Намира се между селата Красимир и Комунари и е датирана от еленистичната и късноантичната епоха. Предполага се, че е обитавана и през Средновековието. · Средновековен скален манастир “Св. Петър” – с. Комунари, пещерите над селото. Късноантична крепост Кота 159.8 се намира на едноименния връх, на 1.62 km северозападно по права линия от центъра на село Комунари. Според регистъра на паметниците на културното наследство, на 2 km северно от село Комунари, в местността “Дарбоаз” има антична крепост. Изградена е на връх с отвесни, скални склонове на юг и запад и стръмни на север. На върха се забелязва ограждение с три крепостни стени- от север, североизток и изток. Те са с приблизителни размери 85 m, 106 m и 80 m. Обекта е с неправилна форма.

· Късноантична крепост – с. Рояк, м. Чиплака.

· Надгробни могили и селище от ранножелязната епоха – намират се в гр. Дългопол, м.Три могили. Едната могила е вече разкопана и унищожена, останалите две не са проучени. План за интегрирано развитие на община Дългопол 2021 – 2027 г. 19

· Тракийски некропол от Римски период – ІІ век – действащи археологически разкопки на 2 км. от Дългопол.

Наред с археологията, туристите имат възможност да посетят и други интересни обекти. Любителите на историята имат възможност да посетят лобното място на войводата от Тревненската чета Христо Николов Патрев, загинал при с. Аспарухово, м. „Трънливата стока”, след Априлското въстание 1876г. Там има поставен и паметник от национално значение, който е достъпен от гр. Дългопол и с. Аспарухово по маркирани туристически пътеки.

А за финал е един и от най-интересните природни обекти в България – Чудните скали! Скалният феномен Чудните скали се намира на 4 км от село Аспарухово, община Дългопол, област Варна. Обявен е за природна забележителност с Постановление на Министерския съвет No.1869 от 17.02.1949, и обхваща площ от 12,5 ха брега на язовир „Цонево”. В непосредствена близост до скалите минава главният път, свързващ Провадия и Айтос, оттук минава и жп линията Варна – Пловдив.

Чудните скали представляват масив от около десетина красиви скални игли с височина 40-50 м, наподобяващи кули на замък. Образувани са от въздействието на водата и вятъра върху варовика. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Цонево”, където са най-стръмни и отвесни. Феноменът се състои от три масива, по цялата им дължина са прокопани три тунела, през които минава автомобилен път, направен от натрошени камъни.

Тъй като се виждат от главния път, скалите често привличат пътуващите, които отбиват, за да се насладят на гледката. Непосредствено срещу Чудните скали се намира и едноимената хижа, която предлага настаняване.

В района има доста интересни пещери, скални масиви и дупки, някои обитавани от едри грабливи птици. Интерес представляват и скалите, оборудвани с маршрути за скално катерене. Те се намират на 10 минути пеш от природния феномен Чудните скали, нагоре по стръмна пътечка, на мястото на изоставена кариера за камъни.

Важно е да се отбележе, че е забранено на територията на природната забележителност чупенето и рушенето на скалите, както и поставяне на рисунки върху тях.

В района на община Дългопол има още много археологически обекти – праисторически, римски и късно-антични, но повечето не са проучени и трудно биха станали привлекателни за туристи. Нематериалното културно наследство в община Дългопол е представено от народните традиции и културните обичаи. Културно-историческите паметници в района са обект на посегателства и частично унищожаване от страна на иманяри. Наложително е да се предприемат марки срещу иманярите, опазване, реставрация и консервация на обектите с културно-историческа стойност за района.

Абонамент за новините в Telegram