На 11 май честваме църковен празник на двамата братя Св.св. Кирил и Методий, а 24 май е празник на българската просвета и на славянската култура.

Денят за почит на светите братя Кирил и Методий води началото си от Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата братя.

През 1851 г. по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище, което по негова инициатива е наречено „Св. св. Кирил и Методий“, в Града под тепетата за първи път се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. Найден Геров Хаджиберович е писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Автор е на „Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски“ (1895-1904 г.). Той е активен участник в борбата срещу фанариотското духовенство.

След това започва редовното отбелязване на празника на Св.св. Кирил и Методий в цялата страна и в Цариград.

След Освобождението през 1878 г. денят 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Заедно с това се заражда и идеята за химн в тяхна чест. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени“. А през май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва и музиката към текста. И вече не минава празник без изпълнението на този химн.

Двамата братя теолози, родени Солун (тогава в рамките на Византия), през IX век, развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи по онова време.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени апостоли на славяните. На тях дължим създаването на глаголицата – първата азбука, върху която пък е създадена кирилицата, която се използва и до днес от различни славянски народи.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани за светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език) и разпространяването на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.

ПРОЧЕТИ
Празнуваме Деня на християнското семейство

На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis (в превод от латински: За безпримерно достойнство) папа Йоан Павел II, първият папа от славянски произход, ги обявява за съпокровители на Европа.

Покровители на Европа са християнски светци, които се почитат в традицията на Римо-католическата църква като небесни покровители и застъпници пред Бога на цяла Европа.

Православната църква почита Св.св. Кирил и Методий и като едни от Светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Не бива да пропускаме и папската була Industriae tude на папа Йоан VIII от 29 юни 880 г., с която се одобрява в използването на славянски език в литургията и създаването на архиепископията на Моравия начело с Методий.

Тя също е резултат от усилията и красноречието на Св.св. Кирил и Методий, които отиват в Рим, за да се защитят от обвиненията, че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие защитава правото на всеки народ да има свой книжовен език. Отношенията с Римската църква се подобряват и през декември 867 г. братята пристигат в Рим, тържествено приети от папа Адриан ІІ. Папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език. След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14 февруари 869 година. Погребан е в римската църква „Св. Климент“.

11 май е и патронен празник на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и професионален празник на библиотекарите. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната.

Десетки църкви в сраната носят името на двамата братя. Един от символите на Бургас безспорно е катедралният храм „Свети свети Кирил и Методий“. Това е най-старата българска църква в града и носи името на славянските равноапостоли. Тя е разположена в централната градска част на едноименния площад.

Днес имен ден на 11 май празнуват всички, които носят техните имена – Кирил, Кирилка, Кирчо, Методи.