„За военната помощ е добре да има конкретно запитване. България има заводи, които могат да ремонтират тежка техника, ще питаме правителството и парламента дали можем да възстановяваме такива машини и ще отговорим.
Това заяви българският премиер Кирил Петков в Украйна на съвместен брифинг с президента на Украйна Володимир Зеленски.
„България подкрепя пътя на Украйна за членство в ЕС. Всички тези стъпки са в български интерес. Когато се говори за българската помощ към Украйна, трябва да се гледа по-мащабно. Те питаха дали военноремонтните заводи ТЕРЕМ и „Авионамс“ могат да помогнат с ремонт на военна техника. Реална молба.
България, българският парламент трябва да подкрепи предоставяне на военно-техническа помощ и след това решение ще дам задача на военния министър да организира цялата тази помощ. Възстановяването на тяхната военна техника е по-важно от помощта, която други страни могат да предоставят“, каза Петков.
Припомняме, в последния си работен ден преди Великденските празници депутатите, след бурни дебати и съпротива на колегите си от „Продължаваме промяната“ и от БСП, отложиха за пореден път обсъждането на предоставяне на оръжия на Украйна. По този повод депутати от ДБ предупредиха, че ще преразгледат оставането си в коалицията.
На 21 април в Народното събрание, когато външният министър на Украйна Дмитро Кулеба дойде за втори пореден ден да разговаря с депутатите, от Демократична България“ втърдиха тона и заявиха, че вече започват да обмислят и излизане от коалицията, ако не се постигне решение. Само ден по-рано Христо Иванов уверяваше, че ДБ се опитват да не поставят червени линии и ултиматуми, за да може да оставят коалицията стабилна.
В комисия за разглеждане бяха внесени две предложения – това на ДБ и второ на ГЕРБ, но от на закрито заседание на 20 април излезе трети вариант, в който формулировката бе „техническа помощ за защитни цели“. Като контрареплика на тази формулировка стоят ироничните думи на Дмитро Кулеба, че такава помощ е помощ, „за да умрем защитени“.
В следобедните часове на 21 април и от „Продължаваме промяната“ излязоха с декларация, в който се опитват да обяснят позицията си на мост между противоположни позиции в коалицията.
На 25 април съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов обяви, че отменя поканата си за коалиционен съвет, защото проектът за изпращане на военна помощ ще бъде точка за гласуване в пленарна зала още в първия работен ден на парламента след Великденската ваканция.
Малко по-късно същият ден премиерът Кирил Петков обяви във Фейсбук, че открива публична кампания за набиране на средства за закупуване на боеприпаси. Петков призова всеки български гражданин да дари като него по една заплата и увери че ще продължи да работи за единна позиция на България до постигане на политически консенсус.
В отговор предишният омбудсман Мая Манолова заяви: „да не можеш да формулираш единна позиция на България за Украйна, си е управленска немощ. Но да натовариш обикновените хора да поемат отговорност, от която правителството ти и твоите депутати като мишоци се крият, е особена циничност“.
Кирил Петков обобщи, че са говорили по шест теми. Първата – те са готови да изнасят евтин ток към България, защото сега имат по-голямо производство отколкото имат нужда. Второто – Варна да стане логистичен хъб за тяхното жито – сега на пристанището Одеса има над 10 млн. тона жито и слънчоглед. Мислим как България да стане централен (зърнен) хъб за следващата година, когато се очаква да има недостиг в цяла Европа.
Използване на трансбалканския поток е третата тема – традиционно газ Румъния, България до Турция, сега този тръбопровод за газ може да се ползва в обратна посока към Украйна. Ако ползваме 20 млрд. куб. м цената, на която и Украйна може да купува, ще го ползва изгодно. България ще бъде поканена в програмата за възстановяване на Украйна – големи програми с международни средства ще бъдат дистрибутирани след края на войната, каза Петков. Особено за градове, където има и българско малцинство.
