Ивановден е! Ден след Богоявление Православната църква отбелязва Събор на св. пророк Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Денят е популярен като Ивановден и е сред празниците с най-много именици у нас – над 347 хиляди души.
Името Йоан и производните му означават „Божия благодат“.
Имен ден имат всички, които носят името Иван, Иванка, Ванеса, Ванина, Ванко, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Жанет, Ива, Ивайла, Ивайло, Ивалин, Ивана, Иванина, Ивелин, Ивелина, Ивена, Ивет, Ивета, Ивиана, Ивияна, Иво, Ивон, Ивона, Ина, Инка, Инна, Йоан, Йоана, Йоанна, Йовелина, Йовка, Йовко, Йово, Йовчо, Йолина, Йонка, Йонко, Йото, Калоян, Калояна, Яна, Янак, Янаки, Яне, Янек, Янета, Яни, Яник, Яника, Янико, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Янка, Янко, Яно, Янчо, Яньо.
Йоан Кръстител е наричан и Предтеча, тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане.
Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо. Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т. нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На празника се приготвя обредна трапеза с варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
Кръстена и осветената вода на Ивановден има способността да лекува, да гони злото от дома, да носи здраве и жизнени сили.
В тракийските земи на Ивановден или по-късно – на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците – „хващане на арътлици“.
