Постоянна експозиция, която ще ни покаже живота през късната античност ще бъде представена в Националния исторически музей. Сред експонатите могат да бъдат видяни изключително ценни находки, сред които каменен бюст на император Флавий Юлий Валент (364 – 378), оловен погребален ковчег от региона на Видин – изключително рядка находка, фрагмент от сребърно блюдо от Сирмиум (Сремска Митровица), с името на император Лициний (308 – 324), детрониран в междуособните войни с император Константин Велики.
Във витрините са представени – полуостров Хрисосотира и полуостров Акра, край Черноморец, крепостите Калята край Якоруда, Букелон, край Свиленград, Св. Архангел над с. Дъбница и много други. Продължаващите археологически проучвания на тези обекти в бъдеще ще обогатят експозицията на музея.
Спасените от иманярски набези експонати също са изключително интересни и интригуващи. Колекцията от характерните за епохата фибули, показана във витрините е само една малка част от многото, съхранявани във фондовете на музея. Възстановката, с оригинални бронзови елементи, с посребряване, на римски военен колан от края на IV, началото на V в., от региона на с. Рибново, е също изключителна находка.
Експозицията „Българските земи през Късната античност“ може да бъде разгледана в пространството между зали 2 и 3 на Националния исторически музей.
През Късната античност в днешните български земи протичат значителни политически, икономически и религиозни промени, свързани с изграждането на нова административна и военна структура на империята, налагането на християнството за водеща религия, изграждането на нови култови средища. Същевременно епохата е белязана с пагубни явления свързани с преселението на големи маси варварски племена, които проникват през Долнодунавския лимес (граница) на Източната римска империя и поставят началото на трайно заселване на готи, славяни, авари и прабългари.
