Еньовден е!

13

Еньовден е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител, за да може да се адаптира към предхристиянските традиции. Вследствие на това се честват и именните дни на Еньо.24 май – в народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля.

Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта „мълчана вода“, т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце – сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на „буенец“.

ВИЖТЕ ОЩЕ:  Почитаме Света Богородица

Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак – китка или пръстен. Момиченцето, наречено „Еньова буля“, бърка в котлето и вади „късметчетата“. Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.

Ладуването се провежда предимно от момите в различни дни на годината – най-вече на Васильовден /Нова година по стар стил – 14 януари/, на Гергьовден /6 май/, на Еньовден /24 юни/ и някои други празници.