Колеги журналисти, ние всички знаем, че отдавна не сме нито „четвъртата власт”, нито въобще някаква власт. Но знаете ли какво ме провокира да напиша това и да се обърна към вас?
Ще започна оттам, че у нас все е имало слугинство на този и онзи в медиите, но днес това слугинство изглежда повече от унизително и води до пълното обезличаване на журналистиката, като призвание за обективно излагане на фактите.
Почти всички медии застанаха под един общ флаг – на бездушната новина. Тя съобщава, без да изразява лична позиция, без да задава въпроси и смело да изисква отговори.
Някои факти: Хуманитарните коридори в Украйна не бяха използвани, но никой не попита, защо?
Отговорите са във фейсбук. Някой има стратегия – използва хората като жив жит. Кой е той?
Никой не зададе публично въпроса: Нима това е хуманно отношение, дори и да изглежда героично и патриотично в очите на някого?! Не.
Родните медии в същото време питат премиера ни, колко струва един хляб. И в тази връзка да ви кажа, че пак във фейсбук излизат кадри, как се тъпче хляб в калта, как се мачкат консерви от хуманитарните помощи, които изпращаме в Украйна!
И пак никой не попита, защо? Хуманно отношение ли е това? Не. Уважително ли е към онези, които отделят от залъка си, за да пратят на гладните? Не.
По телевизиите ни постоянно ни показват плачещи украинки бежанки, но сред тях няма нито една донецка, или луганска жена, да разкаже за ужаса, в който са живяли 8 години под гаврата и насилието на нацисти; да разкаже за мъртвите, за детските ковчези.
Нито една телевизия не показа снарядите, открити в Украйна с българска идентификация, останали от времето на Варшавския договор, за да попита как са се озовали там, и то не в ръцете не на украинската армия, а на бойни формирования под нацистко знаме? Тези кадри ги има. Но във фейсбук!
Никой от вас не попита премиера, защо през нощта у нас влязоха танкове през Свиленградската граница, и защо български запасняци започнаха да получават повиквателни за армията. Свързано ли е това с някакъв план на МО, за който ние още не знаем? Не.
Питате Янев, дали ще прави партия. Никой от вас не зададе въпроса, защо в Германия и Австрия позволяват на украинки да веят нацистки знамена, и защо фейсбук, който често ни припомня „правилата на общността”, безпрепятствено тиражира адресите, където могат да се запишат като доброволци на нацистката „АЗОВ” тези любители на свастиката.
Никой не попита нашите служби за национална сигурност, проверяват ли бежанците у нас – кои са, какви са убежденията им? Защото, както се вижда, сред веещите свастиката, има и жени.
У нас медиите показват колко радушен прием им оказвали поляците, но фейсбук издайнически ни показва и други картини – че в Полша вече има безчинства на бежанци и расте недоволство сред поляците; че от бежанци се оплакват и хотелиери от Румъния.
Същото започна да се случва и у нас – във Варна и Бургас. Докато слушаме „плачещи” репортажи по телевизията, основното някак като нарочно ни убягва. А то е, че никой не попита, действително ли в Украйна са били провеждани биологични експерименти с особено опасни патогени на чума, антракс, туларемия и холера? Има ли доказателства за това?
Действително ли, под прикритието на завишен радиационен фон, е произвеждано ядрено гориво в две от техните АЕЦ, и има ли този факт връзка с покушението над Чернобилската и Запорожката АЕЦ? Кой е имал интерес да предизвика пожарите – руснаците, или украинците?
Няма такъв сблъсък на мнения в българските медии. Откриваме го единствено във фейсбук. Никой от икономистите и политолозите ни не излиза да каже, какъв реално е дългът на САЩ, и може ли той да съставлява възможна причина за намесата на Америка и Пентагона в политиката на страни, които дори официално не са членове на НАТО и ЕС, като Украйна, но в същото време проличава връзка на тайно сътрудничество между тях?
В медиите излезе новината, че Америка търси алтернативна помощ за внос на гориво от Венецуела, и как Мадуро е отказал, но този факт просто се упоменава, без да се коментират причините за отказа, или поне да се зададе въпроса: Защо Америка толкова бързо започна да търси източници на гориво, докато в същото време активно ни убеждава, че не ние, а Русия ще пострада от икономическите санкции?
Заобиколена тема на медиите ни е и още един базисен въпрос за демокрацията – неприкосновеността на частната собственост, за която говорят демократите от САЩ и ЕС. Ако е така не само на думи, то тогава защо Америка заплашва руските олигарси в Щатите, че ще им отнеме всичко и безконтролно ще сложи ръка върху банковите им сметки?! Байдън изведнъж ни съобщи, че те били „незаконно забогатели”. И нито един журналист не попита, доказано ли е това? Осъдени ли са били тези „незаконно забогатели руски олигарси”, на какво основание е заплахата за отнемането на имотите, парите и другите им притежания в Америка?
Нима подобни заплахи не рушат принципите на демокрацията?! Ако щете, дори самия мит за „американската мечта”?! Да оставим настрана шегичките с изявленията на Байдън за украинците като „иранци” и нахлуването на Путин „в Русия” – те са смешна, но маловажна „забава” на фона на ставащото.
Съществени въпроси са другите въпроси – за нашата национална доктрина и сигурност, за нашето място на картата на света в тази ситуация. Но ние не питаме по тях, защото се страхуваме да не нагазим в „неудобна” за партньорите ни тема.
Съгласихме се дори да обезличим националния си празник, за да „накажем” Русия, преглъщайки националното си достойнство. Но знаете ли, в това време българските форуми във фейсбук масово задават въпроса: Как се озовахме в тяхното „семейство”? Имаше ли допитване до народа чрез т.нар. референдум?
Нека си припомним, че от марките за виетнамските деца, ние с един скок се озовахме при агресора срещу Виетнам и срещу народите и в други точки на света.
Страхуваме се да назовем нещата в прав текст. Избягваме „подробности” като тази, че отношението на нашите партньори към тези събития и сегашното към Русия не бе еднозначно. Светът не наложи санкция на Щатите за нито едно тяхно посегателство върху 1/3-та от територията на земното кълбо.
И накрая, най-отвратителното от всичко, което ни се налага да търпим, без да говорим гласно по него – истерията, която достигна за дни до границата на пълно скъсване с нормалния човешки разум и интелигентност. Ние не коментираме, че, посягайки на руските спортисти, тази чудовищна вълна посегна на духа на спорта – с един удар го нокаутира завинаги.
Не коментираме, че посегателството върху руски артисти от световна величина посегна на културата на Европа като нейна „люлка”. Не коментираме, че посегателството върху Достоевски издава пълно безкултурие и е повече от срамно. А новината, че вече била забранена и породата „руски котки” буквално задмина и най-ужасните кошмари за зомбиране на ума, до пълното обезумяване.
Уважаеми колеги, ако се страхувате за хляба си, ще ви разбера. Но все пак имате един малък шанс да запазите достойнството си – вашето и на професията – просто задавайте въпроси. Неудобните въпроси! И не във фейсбук, а там, където авторитетът на журналистиката се защитава персонално от вас самите – където заставате с лицето си, или се подписвате с името си!
