Информацията, че България е на първо място по смъртност в ЕС не е толкова шокираща, тъй като ние поддържаме високи равнища на смъртност от доста години. Това заяви пред Нова Нюз доц. Стоянка Черкезова от Института за населението и човека към БАН във връзка с данните, оповестени от Евростат преди дни.
„Когато се промени структурата на населението и то стане по-остаряло, разбира се смъртността в по-високите възрастови групи е по-висока, т.е. общата смъртност ще бъде повлияна – при едно по-застаряло население общата смъртност ще е по-висока в сравнение с едно по-младо население“, коментира тя, като обаче отбеляза, че това не е единствената причина.
„Ние имаме високи равнища на свръхсмъртност в доста от възрастовите групи – както в детската смъртност, така и в смъртността след 35-годишна възраст при мъжете и след 45-50 годишна възраст при жените“, каза доц. Черкезова.
По думите ѝ свръхсмъртността при децата под 1 година с течение на годините намалява, като в сравнение със средното за Европа в момента у нас тя е двойна. „Там имаме много сериозен напредък – имаме три пъти намаление от началото на прехода, но въпреки това тя остава висока в сравнение с ЕС“, посочи тя.
Специалистката отбеляза още, че у нас има високи равнища на преждевременната смъртност, особено при мъжете, при които между 35 и 65-годишна възраст също се наблюдава два пъти по-висока смъртност от средното за Европа.
Водеща причина за смъртност у нас са сърдечносъдовите заболявания, потвърди доц. Черкезова. „Когато говорим за причини за смърт, трябва да ги разделим от детерминантите, които стоят преди причините: това как живеем, какви полезни и вредни навици имаме, доколко имаме достъп до здравеопазване, доколко този достъп е широк – за всички членове на обществото, доколко социалноикономическите условия предполагат да живеем спокоен живот в повече равенство – това също има значение за очакваната продължителност на живота, както показват изследванията в световен мащаб“, обясни тя.
Доц. Стоянка Черкезова посочи, че мерки трябва да има, но резултатите от тях не могат да се очакват в краткосрочен план, и призова темата да не се политизира. „Големият страх е, че ще изчезнем. Всъщност нямаме доказателства за такива твърдения. Въпреки че бързо се стопяваме, въпреки че населението ни се стопява, нека да погледнем 100 години назад – преди 100-120 години в България са живели около 3 млн. души. Колко сме сега?“, попита реторично тя и припомни, че около средата на 60-те години на 20 век също се е появил подобен страх, защото раждаемостта е започнала да намалява.
В заключение доц. Черкезова заяви, че категорично няма доказателства за вероятността българската нация да изчезне.
