На 17 януари празнуваме Антоновден (Андо̀новден, Лѐлинден).

Според народните вярвания празнуването на Антоновден е задължително, за да се предпазим от болести.

Абонамент за новините в Google

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени“. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля”) има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.

Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден – празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече “лелята” – чумата. Често наричат светците “бащи на чумата”, тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна – защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива – да не се разболяват децата; не се плете и шие.

ПРОЧЕТИ
Кола на НСО, в която се возил Кирил Петков, катастрофира край Аксаково, загина мъж

По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за “лелята”.

На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики на 17 януари. Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

Абонамент за новините в Telegram