Девня е но второ място по урбанизация във Варненско

92
Поликлиниката ДКЦ-1 в Девня
© Devnya.online

Урбанизираните територии в област Варна обхващат 268.16 кв. км, или 7.02%.

Областта заема второ място в страната по дял на урбанизираните териториии от общата й площ, преди нея е само област София (столица) с 19.03%.
В състава на областта първа по дял на урбанизираните територии е община Варна с 29.59%, следвана от община Девня с 10.97%, а най-малка по дял е община Дългопол – 3.29%.

Терминът „Урбанизирана територия“ – включва поземлените имоти за жилищни нужди, за обществени сгради и комплекси, за озеленени площи и спортни обекти, за курортнорекреационни обекти, за производствени и складови обекти както и поземлените имоти със специално предназначение и ползване.
Територията на област Варна, изчислена от Националния статистически институт на базата на цифрови модели на кадастралната карта на страната, е 3 818.67 кв. километра. Тя нарежда областта на 12-о място с 3.4% от територията на страната.

В състава на областта най-голяма по територия е община Провадия с 517.46 кв. км, или 13.55%, а най-малка – община Белослав с 59.90 кв. км, или 1.57%.

Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти, най-голяма площ заемат земеделските територии – 2 158.74 кв. км, или 56.53% от територията на областта.

По дял на земеделските територии област Варна е на 14-о място в страната. С най-голям относителен дял на земеделските територии в своята територия е община Ветрино с 82.71%, а с найнисък – община Бяла с 30.02%.

Горските територии са 1 111.75 кв. км, или 29.11% от общата площ на областта.

С най-обширни горски площи като относителен дял са общините Долни чифлик (56.14%), Бяла (48.04%) и Дългопол (47.32%), а с най-малки – общините Ветрино (8.59%) и Вълчи дол (13.16%). Област Варна е на 17-о място по дял на този тип територии в общата й площ.

Целта на статистическото изследване за баланса на територията (баланс на земята) е да осигури актуална информация за структурата на ползването на земята на национално и регионално ниво, а в дългосрочен план да даде възможност за проследяване на измененията в разпределението на основните видове територии.

Източник на данните, на базата на които е проведено изследването, е актуалната към края на референтната година цифрова кадастрална карта и кадастралните регистри.