Нели Живкова, е от гр. Провадия, дъщеря на зверски убития Живко Желязков от с. Градинарово. Заедно със сестра си Ивелина Живкова и дъщеря си Ася Живкова, споделиха болката си от преживения ужас и отправиха апел за справедлив процес, в който убийците на баща им ще понесат отговорност за стореното. Те настояват за доживотен затвор без право на замяна за двамата братя, извършили зверството насред селото.
“На 14.08.2022 година ние бяхме на почивка в чужбина. Обади ни се в 7.40 наш близък и ни съобщи за убийството. По най-бързия начин си тръгнахме и се прибрахме в България. Хората от селото надвечер се събират. Над стотина човека е имало на мястото. Всички тия хора са от ромски произход. Само един главен свидетел, бивш полицай, е оказал помощ на баща ми. Това, което чуваме от съселяните, това, което споделиха като очевидци, е, че убийството е станало пред стотици, сред тях и деца. Децата са пищели, молели са се някой да се намеси…Никой не е оказала помощ! Баща ми е молел за помощ…
Един човек само се е опитал да му помогне, но за жалост той е издъхнал на място. Има една кръчма в центъра на селото и баща ми е бил там. През деня е работил за този човек, почиствал е мястото. Вечерта собственикът му е отворил една бира, за да го почерпи.
Митко Радев, убиецът, и Янко Радев, съучастникът, който за нас не е помагач, а съучастник, са го нападнали. Искам да се обърна към всички институции да обърнат внимание, да вземат мерки, да няма повече убити хора. Искаме да живеем в една спокойна държава, а не в един разграден двор. и всичко да става с връзки, познати и шуробаджанащина. Много хора умират, много дела остават неразгледани, много хора страдат. Съпричастна съм към болката на всеки, който е пострадал, без значение по какъв начин, трябва да има справедливост.
Два месеца след убийството на баща ми , в друго село на няколко километра от нашето Градинарово, имаше убита жена с нож пред къщата си. Два месеца след този случай имаше и подобен в с. Бозвелийско. В нашето село баща ми е трети убит човек. Съучастникът в убийството заявява, че има епилепсия, затова не е задържан. Какво прави навън?! Ние сме съседи, вижда ни всяка вечер и ни се смее…Кое е смешното в тази ситуация? Ние сме всеки ден на гроба, всеки ден искаме справедливост, която я няма…
Първата инстанция мина, на втората какво ще стане не знам. Свидетелите не искат да идват на делото. Страхуват се. Моля се на всички институции да обърнат внимание. Питате как се е стигнало до това? Години наред ние сме били съседи, не сме имали конфликт с тези хора. В обвинителния акт се казва, че предната вечер са имали конфликт, но никой не ни каза какъв конфликт. Затова се обърнахме и искахме съдействие. Убийците не правят самопризнания. Има видеозаписи. В момента има 30 свидетеля, които ще бъдат изслушани. Съучастникът, който беше няколко месеца под домашен арест, след това беше освободен. Той е опасен. Нямам думи за това, което ни се случи.
Как пишат този човек като помагач, след като Янко Радев е тръгнал след баща ми, който е хукнал да бяга, и с една сопа го е повалил на земята и започва с ритници да го рита по тила, поваля го, зашеметява го…През това време брат му скача и му нанася 7 прободни рани с нож. Баща ни агонизира в локва кръв и пак моли за помощ. Раните не са две, както се твърди, а седем. Ние видяхме трупа…
Другото фрапиращо нещо е, как след като баща ни е убит, никой от институция не ни потърси, хората от селото ни съобщиха. Дознателката ни взе показания какви са били отношенията ни с баща ни. Свидетелите са важен фактор, както и записите, които аз имам от моето видеонаблюдение и съм предоставила видео на това как двамата идват да го търсят у дома, за да го убият.
“Помагачът” разправя в цялото село, че имал познати полицаи и дознатели и никой нищо нямало да му направи. Това, което искаме, е справедлив процес и затвор доживот, без право на замяна.
Ако вземем да се трепем пред публика, това няма да е добре. Нека бъдем съпричастни един към друг, към болките и мъките ни. Да искаме законът да се промени. Не може да се трепят хора без причина. Какъв е мотива на убийството, не знаем…
Искам да кажа на тези двама братя, че с това, което извършиха и Господ няма да ги приеме, и там място няма да имат. Разчитам на нашето правосъдие. Не се живее с тази мъка, с тази болка…Искаме да няма повече почернени хора!“, говори през сълзи Нели.
Почернената дъщеря сподели извън камерата още, че докато се е разигравала ужасяващата трагедия, в „публиката” е имало деца, които са пищели от ужас и са се молели някой да помогне, но никой от възрастните не е реагирал и не се е намесил, за да спаси баща им.
Единственият човек, който се е спуснал да помогне, е младеж, който учи медицина. За жалост момчето само е констатирало смъртта на възрастния мъж.
“Баща ми всеки го обичаше и го уважаваше в селото. Добър човек, народен, на децата път даваше”, споделя Ивелина Живкова, дъщеря на убития Живко в с. Градинарово.
“Беше забавен, радваше се на живота. Той е сиромах човек, ние не сме богати хора. Трудолюбив човек беше, който го извика да помогне, отиваше. Имаше си кученца, обичаше животните. Подиграваха му се за това. Само не мога да разбера как всички в селото пиеха бира и чоплиха семки, докато убиваха баща ни”, коментира още Нели.
Тя призова институциите да се сезират и за други нередности в селото. По нейни твърдения в Градинарово масово се шофира в нетрезво състояние, без свидетелства за правоуправление, употребяват се наркотици, въртят се бизнеси, които укриват данъци. “Благодаря на хората, които все пак са реагирали при убийството на баща ни. Аз обичам родината си, уважавам народа си, но за жалост нещата никак не са розови”, през сълзи коментира Нели.
Болката от загубата е непреодолима и за Ася, внучка на Живко.
“За мен дядо беше уникален човек. В селата го познаваха като добър селянин. Живееше в Градинарово и в Овчага и всички го познаваха с добрата му страна. Никой не е виждал нещо лошо в него. Помагал е на абсолютно всеки. Имам незабравими моменти с дядо ми. Ние като семейство очакваме справедливост и една по-хубава държава за мен и всички други деца.
Ние живеем в чужбина и след този случай аз тук не се чувствам сигурна, непрекъснато имам чувството, че нещо ще се случи с мен или с някой около мен. Като гледам как не се предприемат мерки, ми става много тъжно. Аз самата се опитвам да не мисля за този случай, защото е мъка, която трудно се отминава. Често споделям за случая с познати така, сякаш не е за моя дядо. Защото иначе ми е много трудно и всички чувства ме връхлитат, става ми тежко. Мина година, но сякаш е станало вчера. Искам хората, които са извършили това да са в затвора и никога моето семейство да не ги види. Когато видиш човек, който е извършил такова ужасно нещо на твой близък, а ти се смее в лицето, не можеш да издържиш”, сподели Ася.
Източник и снимка: СайтЪТ
