д-р Александър Симидчиев

„Системата HEMS обединява няколко аспекта – планинско спасяване, водно спасяване, бедствия и аварии, авиационно спасяване, ако самолет падне на територията на България, и медицинския хеликоптер. Затова трябва да виждаме цялостната картина, а не да задълбаваме в един въпрос, който се чува само напоследък – кога ще дойде хеликоптерът?“. Това каза пулмологът д-р Александър Симидчиев в подкаста на БНР „В центъра на системата“ по темата за спешната помощ по въздуха.

По думите му при сега действащото законодателство, ако не се промени законът, единствените, които имат право да кацат извън официално сертифицираните летища, са хеликоптерите на Министерство на отбраната и на МВР.

Абонамент за новините в Google

„Затова и виждаме толкова често да се използва единствено Спартан, а това е неефективно, когато става дума за превоз само на едно лице. Например Авиоотряд 28 е вторичен разпоредител с бюджета на Министерство на транспорта. Но ако те са към Министерство на транспорта, могат да кацат и излитат само от и на официално сертифицирани летища. А не където има пострадал човек. Затова преди да посочваме кой да бъде хеликоптерът и колко да хеликоптера да имаме, трябва да помислим как да организираме този процес, което може да стане единствено със създаването на Закон за спасяването на човек. Това да включва всички видове спасяване и да се посочи конкретно кои институции, с кои свои сили и средства могат да допринесат за спасяването“, каза д-р Симидчиев.

В момента законодателството в областта на въздухоплаването може да регулира къде могат да кацат и да излитат и кой е екипажът, а на борда на хеликоптер могат да бъдат само екипаж – един или двама пилоти, и пътници. Отговорност за сигурността на екипажа по сега действащото законодателство може да носи само пилотът, но тъй като той не е медицинско лице, трябва да се направи корекция, за да може тази дейност да работи.

„Закупуването на хеликоптера е само едно копче от шинела…. Ако мислим в дългосрочен план, трябва да започнем веднага обучаване на екипи, иначе тези хеликоптери ще стоят една година, без да летят. Важно е и дали купуваме хеликоптери с оборудване. На следващо място е районирането на България – това зависи от броя жители на определено място и на второ място – има ли здравни заведения, които могат да приемат в кратък срок тежко болен пациент. Другият момент е взаимодействието с други служби – как от линейка прехвърляме в хеликоптер и обратно, при планинското спасяване кой спасява, при големи бедствия и аварии в заводи или индустриални паркове също трябва да имаме план за действие, при паднал самолет също разработен план. Аз лично смятам, че МВР, което и сега работи със системата 112, има и авиоотряд, който обслужва пограничните райони, има всички компоненти да обедини дейността, МВР трябва да ръководи системата на спешна въздушна помощ“, каза д-р Симидчиев.

ПРОЧЕТИ
БАБХ извършва засилени проверки във връзка с предстоящите официални празници

Той допълни, че на първо място трябва да се промени законът за 112, тъй като там няма предвидено спасяване по въздуха, а след това и Законът за бедствията и авариите, в който да се посочи кой участва в спасителните екипи, както и кой ще заплаща дейността за това спасяване по въздуха.

„Ако хеликоптерна линейка е използвана при спешен медицински случай или превоз на органи – това би могло да се финансира по линия на спешната помощ, както е в момента, през бюджета на МЗ към спешната помощ. Ако е спасяване в планина – това се финансира най-често чрез застрахователните дружества, ако си застрахован, ако не си – се заплаща от лични средства. Би могло и чрез здравна вноска, а също и чрез благотворителност, както е в някои държави, като става дума не са събиране на капачки, а чрез църквата, чрез големи филантропски организации“, каза д-р Симидчиев.

„Според мен предложението на д-р Симидчиев за един смислен и синхронизиран процес би могло да доведе до създаването на спешна въздушна помощ у нас. Във Виена, когато аз трябваше да бъда преведена за трансплантацията ми като пациент, и след това докато лежах в болничната стая, на ден над нас преминаваха по 7-8 медицински линейки. Няма никога да забравя този шум на въздушни линейки. Австрия и като планинска държава разполага с различни видове въздушни линейки – има и хеликоптери, и малки самолети, зависимост от случая, дали е пациент, дали са донорски органи, дали е спасяване на дете или на възрастен“, допълни и Наталия Маева, председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония и пациентски представител (еPAG) в Eвропейската референтна мрежа за бял дроб.

Абонамент за новините в Telegram