Условията за обявяване на независимостта на младата българска държава в началото на ХХ в. били изключително благоприятни. През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да го наруши, като анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.
Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф, за да съгласуват действията си.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в църквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.
Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението на България до обявяването на нейната независимост тя е трибутарно княжество спрямо Османската империя.
С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост.
Вестник „Пряпорец“ описва този епизод от родната ни история по следния начин: „Вчера в историческата столица на българските царе се извърши едно от най-великите събития в нашата нова история. Разкъсаха се формално и последните връзки, които толкова пъти внасяха студенина в приятелските отношения на България с Турция, и се съживи скъпата традиция, завещана нам от славното и велико минало на някогашна България – Българското царство се възстанови.“
Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.
Денят на Независимостта се отбелязва тържествено в различни краища на страната, но център на националното честване е Велико Търново.