На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Денят се отбелязва се с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя. По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел „окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“. Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември 1885 г., като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.

На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това – на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 – 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885).

ПРОЧЕТИ
Карлос Насар: Исторически триумф в щангите

Община Варна организира празничната програма за 6 септември. Съорганизатори на събитията са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия.

В 10:00 ч. пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. „Независимост“ започва възпоменанието за 6 септември 1885 с полагане на венци и цветя с военен ритуал.

В 10:15 ч. тръгва шествие от паметната плоча, което ще се движи по бул. „Мария Луиза“, до паметника на загиналите в Сръбско-българската война в градинката до Археологическия музей. Там в 10:30 ч. ще бъде отслужена заупокойна молитва и церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал.

Като част от празничната програма от 11:00 ч. на сцена „Раковина“ в Морската градина ще се проведе XVIII Областен празник на фолклорното изкуство „Песни на брега“, с участието на любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област. Организатор е народно читалище „Македония – 2005“.

Историческа възстановка на събитията от 1885 година ще започне в 18:00 ч. на пл. „Независимост“ в центъра на града. И тази година актьори ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Организатори са Народно читалище „Стара Варна – 2010“, фондация „Стара Варна“, а събитието се организира с подкрепата на Фонд „Култура“.