„След ковидната пандемия и преди 11 месеца, когато бях назначен за временно изпълняващ длъжността директор, болницата беше в едно относително стабилно състояние. След приключването на дотациите, свързани с пандемията, както и останалите лечебни заведения, имаме известни трудности, но в момента болница работи на пълни обороти и се стремим да постигане необходимите лимити.“ Това каза директорът на УМБАЛ „Лозенец“ д-р Христо Стоянов пред БНР.
Той подчерта, че лечебното заведение има около 4 млн. лв. просрочени задължения, които са разпределени за поетапно покриване и са основно към енергийни източници – ток и вода.
„Но ще се справим, имаме над 2 млн. лв. постъпления за ноември месеца, всички легла са ни заети и се надявам, че този тренд ще се запази и занапред“, изтъкна още д-р Стоянов.
По думите му лечебното заведение ще продължи да работи в бъдеще в посока болницата да бъде отворена за всички български граждани, на второ място ще продължи да се развива и прилага интердисциплинарният подход в лечението на пациентите.
„Ще продължи развитието на Центъра за профилактика и лечение на рака на дебелото черво, начело с д-р Герасим Темелков, а от началото на следващата година ще бъде разкрит и Център за рак на панкреаса като за целта през януари 2023 г. сме поканили водещ европейски хирург – той е завеждащ на втория най-голям център по панкреатична хирургия в Германия.
Ще продължи традицията да се организират през безплатни профилактични прегледи, като през два месеца се провеждат клинични дни, посветени на различни болести, като първата е рак на панкреаса. Част от нашия екип вече е водещ хирург в панкреатичната област – доц. Олег Чолаков. Предстои и разкриването на Метаболитен център, които ще се ръководи от млад ендокринолог – д-р Десимира Миронова, и който ще работи съвместно с нашите гастроентеролози“, разказа още д- р Стоянов.
Директорът на УМБАЛ „Лозенец“ коментира и трансплантационната дейност в болницата. „Тя се развива така, както е в цялата държава – тоест тя е замряла. Ние можем да правим бъбречни трансплантации по всяко време, стига да има донорски ситуации. В момента нямаме възможност да извършваме трансплантации на черен дроб на деца, защото нямаме екип, който чисто технически да извършва тази дейност. И сме изпратили млади колеги за обучение в Румъния в техния най-голям трансплантационен център. По два екипа по линия на ИАМН те се обучават в областта на трансплантации за бъбреци и черен дроб“, съобщи д-р Стоянов.
Според него най-големите проблеми на българското здравеопазване са в неадекватното остойностяване на клиничните пътеки, което води до големи проблеми в системата на държавното здравеопазване. Другият проблем е кадровият дефицит във всяка медицинска област.
„Остойностяването на клиничните пътеки в частта си медицинска дейност и вложени медицински изделия трябва основно да се преразгледат. Приветствам инициативата на служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев да се изготви остойностяване на лекарския труд, съобразено с европейските норми. Крайно време е научните дружества да приемат и правила за добра медицинска практика“, каза още той.
По думите на д-р Стоянов, българите доплащат 70 на сто за здравна грижа, затова е наложително да има политическа воля да се вземат решения за реорганизация на системата в тази област. „Има достатъчно добре развити практики в Западна Европа, с които са регулирани тези доплащания и въвеждането на ясни правила за това ще доведе до сигурност и за пациента, който ще знае за какво дава пари и каква услуга получава, а работещите ще могат спокойно да получават достойни възнаграждения“, заяви директорът на УМБАЛ „Лозенец“.