АНА КОМНИНА* ЗА РАЗПРЪСНАТАТА МАДАРСКА КРЕПОСТ „ПЛИСКОВАН“

Инж. Драгия Драгиев

Изтеглете оригиналът тук: изтегляне

Не от безсилие, не от липса на знания, а от безволие българската наука не е превела на български език: 1. Πλίσκοβαν = бълг. ез. Плискован = Πιτσιλισμένο = Διεσπαρμένος = Разпръснат(а). 2. Πλίσκοβαν = макед. ез. Плискован = Πιτσιλισμένο = Распрскана = Разпръснат(а). 3. Πλίσκοβαν = укр. ез. Пліскован = ισοπεδωμένος = сплющений = Сплескан (Смачкан, Смазан).  Приемам: Πλίσκοβαν = Πιτσιλισμένο = Διεσπαρμένος = Разпръснат(а).  Към 1087 год. Разпръсната (Разтурена) Мадарска крепост. Това доказателство я прави Първото известно ни вече седалище на „Парламента на скитите“.  Моето заключение: Мадарската крепост е истинското, „оригиналното“ в българската ни история, родно място на името Плиска. За името на сегашния град Плиска думата имат други хора, ако все още са хора. Аз за нея нямам думи….

* Ана Комнина (1083 – 1153 год.) е дъщеря на Ирина Дукина и император Алексей I Комнин. Родена и израсла в прекрасни условия, тя била високо образована, решителна и далновидна византийска принцеса с българско потекло по майчина линия. Изучила и описала по разкази и документи военните походи на своя баща Алексий I Комнин. Твърди се, че с написването на своята 15-томна „Алексиада“ Ана Комнина се явява първата известна европейска жена-историк. ПЪРВАТА!!!…

Безбройна е армията от учени и недотам учени българи и чужденци, които са се упражнявали да изяснят и да докажат кого точно са изобразили далечните ни предшественици на световно известния Скален барелеф „Мадарски конник“. В това число съм и аз. Както може да се види в тези мои публикация във Фейсбук и в моя Блог.бг, цялата ни досегашна научно-изследователска, преводаческа, преподавателска, археологическа и историческа работа по този „Конник“ може да се оцени като недовършена, силно съмнителна и дълбоко невярна. Казано на съвременен език научното обяснение за Мадарския конник е затънало до гушата в блатото на една погълната от морето улица без никакъв изход!

I. СТАТУКВОТО – ПЪРВА ИЗВАДКА:

1. В ГИБИ, т. VIII, стр. 61, може да се видят и да се прочетат, както следните изключително ценни за българската ни история редове (написани на гръцки език от Ана Комнина в „Алексиада“), така и българският им научен превод:

Фиг. 1

Изходен (на А. Комнина) текст и неговият български научен превод в ГИБИ, т. VIII, стр. 61:

„ὁ δὲ αὐτοκράτωρ κατὰ τὸ περίορϑρον ταχὺ καταλαμβάνει τὴν Πλίσκοβαν, κἀκεῖϑεν εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ἄνεισιν, ἡ καὶ Βουλευτήριον τῶν Σκυϑῶν ἐγχωρίως ὠνομάζετο.“

„Самодържецът на разсъмване бързо стигнал до Плискова, а после се изкачил на така наречения Симеонов хълм, който от местните жители се нарича Скитско събрание.“

Б. м. Този текст третира събития от 1087 година, когато ромейската войска под предводителството на византийския император Алексий I Комнин (бащата на принцесата Ана Комнина) преминава през района на разпръснатия и изоставен от много години  „Плискован“ (днешния археологически обект „Мадарска крепост“) на път за Дръстър (Силистра). Според мен българската историческа наука е приела съвсем погрешно, че под името „Плискован“ трябва да се разбира дн. Плиска и че Симеоновият хълм е при с. Войвода, което се намира на 8 км. северно от Двореца в гр. Плиска.

…………….

Анна Комнина, Алексиада, кн. VII:

https://azbyka.ru/otechnik/Istorija_Tserkvi/Aleksiada/7

„Утром самодержец быстро прибывает в Плиску, а оттуда поднимается на холм, называемый «Симеоновым» 756 (местные жители зовут его также «Скифским булевтерием»).“

 „756 В. Златарский («История…», II, стр. 496–498) считает, что Симеонов Холм – это курган около с. Войвода, к северу от Плиски.“

Бел. Рускоезичният вариант е чисто и просто не руски превод на оригиналния гръцки текст, а е рускоезичен превод на българския превод. Така и там, в Русия, се е „правела“ историческа наука… Така да се каже…  „по братски“.

………………..

Това е всичко. Въпреки, че съм с нулеви познания по гръцки език, от години се трудя да проверя и да открия дали Ана Комнина не ни съобщава нещо по-друго. Моля да ме простят нашите (а и руските и др.) учени, че се отнасям със съмнение в резултата от труда и „великото“ постижение на починалите (и живите) корифеи и направо казано – „богове“ по история и по владеене на езици. Какво да се прави – съмнявах се, но вече не се съмнявам, защото най-после се уверих, че и по Мадарската тема е сторена една много голяма и много (много!) скъпа за българската ни история грешка. Оказва се, че Ана Комнина е документирала и ни е предала едни суперважни и точни, ключови истини за българската ни история, но както се казва в такива случаи, за голямо съжаление, ние българите и по този въпрос отдавна сме проспали и изтървали влака.  Влака на историята си.

II. МОЯА ПОДГОТОВКА ЗА ГРЪЦКО–БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД (чрез Гугъл) НА ГОРНАТА ПЪРВА ИЗВАДКА ОТ ТЕКСТА НА АНА КОМНИНА:

Първата работа, която не е свършила (преди всичко!) нашата българска наука е, че тя не се е потрудила ни най-малко, за да преведе „непреводимите“ и явно “непосилни“ за нея думи изключително точни и важни думи  Πλίσκοβαν и ἄνεισιν. Оказва се, че превеждането на тези две думи е „фасулска“ работа за преводача на Гугъл. Този преводач обаче внася коренна промяна в превода и в тълкуването на разглежданата част от текста на А. Комнина. А и във фундамента на официалната ни българска история – нещо, което ще докажем в това изследване.

Фиг. 2

Πλίσκοβαν φρούρίο = Πιτσιλισμένο φρούρίο = Διάσπαρτο φρούρίο = Разхвърлена (Разпръсната) крепост

Πλίσκοβαν

Πιτσιλισμένο φρούρίο

Διάσπαρτο φρούρίο

Плискован

Разпръскана крепост

ОКАЗВА СЕ, ЧЕ АНА КОМНИНА И ПАТРИАРХ НИКОЛАЙ МИСТИК ПИШАТ НЕЗАВИСИМО ЕДИН ОТ ДРУГ, ЧЕ БЪЛГАРСКИЯТ ЦАР СИМЕОН I ВЕЛИКИ Е „СИН НА МИРА“

ἄνεισιν = мир и ειρήνης = мир

Цар Симеон Велики е бил наричан СИН НА МИРА

Писмо на Патриарх Николай Мистик (901-907 и 912-925) до цар Симеон Велики (893-927)

https://bgr.news-front.su/2019/06/09/simeon-veliki-sint-na-mira/

Симеон Велики — «синът на мира»

09.06.2019 07:05

В едно от поредните си писма до българския цар патриарх Николай Мистик пише:

“Тъй и ти, любими ми сине, като син на мира – и наистина, ти си син на мира, понеже си се родил от светия си баща във време на мир…”.

Фиг. 4

Тази преводна таблица потвърждава, че: ἄνεισιν = мир и ειρήνης = мир

1. Συμεών ο Μέγας – «ο γιος της ειρήνης»

06/09/2019 07:05

Σε μια από τις διαδοχικές επιστολές του προς τον Βούλγαρο τσάρο, ο Πατριάρχης Νικολάι Μίστικ έγραψε:

«Αυτός και εσύ, αγαπητέ μου γιε, ως υιός ειρήνης – και πράγματι, είσαι υιός ειρήνης, επειδή γεννήθηκες από τον άγιο πατέρα σου σε καιρό ειρήνης…».

2. Συμεών ο Μέγας – «ο γιος της ειρήνης»

06/09/2019 07:05

Σε μια από τις διαδοχικές επιστολές του προς τον Βούλγαρο τσάρο, ο Πατριάρχης Νικολάι Μίστικ έγραψε:

«Αυτός και εσύ, αγαπητέ μου γιε, ως υιός ἄνεισιν – και πράγματι, είσαι υιός ἄνεισιν, επειδή γεννήθηκες από τον άγιο πατέρα σου σε καιρό ἄνεισιν…».

1-а. Симеон Велики – „синът на мира“

09.06.2019 г. 07:05 ч

В едно от поредните си писма до българския цар патриарх Николай Мистик пише:

„Той и ти, скъпи мой сине, като син на мира – и наистина, ти си син на мира, защото си роден от твоя свят баща във време на мир…“.

2-а. Симеон Велики – „синът на мира“

09.06.2019 г. 07:05 ч

В едно от поредните си писма до българския цар патриарх Николай Мистик* пише:

„Той и ти, скъпи мой сине, като син на мира – и наистина, ти си син на мира, защото си роден от твоя свят баща във време на мир…“

   * Николай I Мистик; https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_I_Мистик:

„Описание: Николай I Мистик (ФИЛОСОФ) или само Николай Мистик е константинополски патриарх от март 901 до 907 и от май 912 до смъртта си през 925 г. Николай Мистик е роден на Апенинския полуостров. Уикипедия Роден: 852 сл.Хр. Починал(а): 11 май 925 сл.Хр., Константинопол.“

III. МОЯТ ПРЕВОД НА ТЕКСТА НА АНА КОМНИНА НА 3 ЕЗИКА:

А. Авторски текст на Ана Комнина:

„ὁ δὲ αὐτοκράτωρ κατὰ τὸ περίορϑρον ταχὺ καταλαμβάνει τὴν Πλίσκοβαν, κἀκεῖϑεν εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ἄνεισιν, ἡ καὶ Βουλευτήριον τῶν Σκυϑῶν ἐγχωρίως ὠνομάζετο.“

Официален научен гръцко-български превод (ГИБИ, т. VIII, стр. 61):

„Самодържецът на разсъмване бързо стигнал до Плискова, а после се изкачил на така наречения Симеонов хълм, който от местните жители се нарича Скитско събрание.“

Б. м. Българската наука е приела, че под името „Плискован“ трябва да се разбира дн. Плиска и че Симеоновият хълм е при с. Войвода, което се намира на 8 км. северно от Двореца в гр. Плиска. Нещо повече – има български научни оценки (напр. на проф. Ив. Дуйчев), че Ана Комнина не ни е дала нищо съществено, което да е от полза за българската ни история. Каква голяма грешка има в това твърдение!… Каква фатална грешка… И толкова години в България няма кой да я види, да я оспори и да я поправи!

В. Моята обоснована редакция на авторския текст:

Първа стъпка: Правя едно допълнение и една обоснована равностойна подмяна

„ὁ δὲ αὐτοκράτωρ κατὰ τὸ περίορϑρον ταχὺ καταλαμβάνει τὴν Πλίσκοβαν (Διάσπαρτο φρούρίο), κἀκεῖϑεν εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ειρήνης, ἡ καὶ Βουλευτήριον τῶν Σκυϑῶν ἐγχωρίως ὠνομάζετο.“

Втора стъпка: Разбивам този мой адекватно изменен текст на 3 самостоятелни изречения:

ὁ δὲ αὐτοκράτωρ κατὰ τὸ περίορϑρον ταχὺ καταλαμβάνει τὴν Πλίσκοβαν (Διάσπαρτο φρούρίο).

2.

Πλίσκοβαν (Διάσπαρτο φρούρίο) κἀκεῖϑεν εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ειρήνης.

3.

ἡ καὶ Βουλευτήριον τῶν Σκυϑῶν ἐγχωρίως ὠνομάζετο.

 

Трета стъпка: Превеждам чрез Гугъл тези 3 изречения през 3 езика, както следва:

Фиг. 5

Виждаме, че другото име на Симеон „МИР“ е било пренесено като име на Мадарската крепост „МИР“.

И вече знаем и от патриарх Николай Мистик, и от Ана Комнина как е възникнало това име „МИР“.

Нещо повече –вероятно то е свързано и с победата на цар Симеон над командващия ромейските войски при драстичната българска победа през 917 година при Ахелой. Твърде е вероятно ромеите да са склонили глави и да са подписали мирния договор не някъде другаде, а в Българския парламент (Булевтерий), т. е. в Мадарската крепост, която се сдобила с името „МИР“ по двете изяснени вече причини.

Четвърта стъпка: Получавам следния обобщен превод:

1. Но императорът бързо окупира Плискован (разпръсната крепост).
2. Плискован (Разпръсната крепост) стоеше (е построена) на върха на Симеон, наречен мир.
3. Наричан е още Парламентът на скитите.

„Но императорът бързо окупира Плискован (Разпръсната крепост). Плискован (Разпръсната крепост) стоеше (беше построена) на върха на Симеон, наречен* мир. Наричан е още Парламент на скитите.“

*Според мен Плискован (Разпръснатата крепост) е бил наречен „МИР“.  Двете причини за това вече бяха посочени. Смятам, че и неуките българи ще разберат, че става дума за Мадарската крепост, а не за възвеличената за сметка на Девня днешна т. н. „Плиска“.

Фиг. 6

Разположение на Барелефа „Мадарски конник“ и „Πλίσκοβαν“ („Мадарската крепост МИР“) върху „Симеоновия“ хълм/рид.

Разстояние между тях е около 140 м. по права линия. Моето становище за името „Плиска“ категорично е, че то произхожда от името

Πλίσκοβαν (Διάσπαρτο φρούρίο) = Плискован (в сл. Разпръсната крепост).

Мадарската!

Български, Македонски и Руски превод на редактираните от мен три изречения (чрез преводача на Гугъл):

1. Πλίσκοβαν (Διάσπαρτο φρούρίο) κἀκεῖϑεν εἰς ἀκρολοφίαν τινὰ τοῦ Συμεῶνος καλουμένην ειρήνης.

1-а. Плискован (Разпръсната крепост) е построен на върха на Симеоновия мир,

1-б. Плискован (Расфрлана тврдина) е изградена на врвот на Симеон наречен мир,

1-в. Плишкован (Рассеянная крепость) была построена на вершине Симеона под названием Мир,

* Нека нашите историци помислят дали пък точно в това българско седалище не е бил подписан някой важен българо-ромейски МИР!

** Акропол (от старогръцки – άκρος, акрос – връх и πόλις, полис – град) е термин, използван предимно в археологията, за да се обозначи крепостното съоръжение на град или друго селище в Античността или Средновековието, което обикновено е разположено в горната му част. Като синоним може да се използва „горен град“.

Фиг. 7

Нека се помисли и да се потърси царската гробница на Симеон в подножието или над барелефа му! Или в посочената на тази карта Могила… Или някъде в близката историческа Мадарска околност, която аз нямам честта да познавам в подробности. Твърде е вероятно цар Симеон да е погребан до Именития си баща, княз Борис… Там, в подценения от науката ни Мадарски район.

В началото на царуването си цар Симеон Велики се е скрил от победилите го маджари в крепостта Мундрага (Мадарската крепост), която спасила живота му, поради това че, маджарите не умеели и нямали възможности да превземат крепости. При този  конфликт маджарите стигнали и превзели Девненския Преслав, а  по това време възстановителните работи по бъдещия Шуменски (Симеонов) Преслав били в начален етап. Цар Симеон го възстановявал цели 28 години и дори не е много ясно кога е успял да затвори крепостната му стена.

Фиг. 8
Мадарската крепост е била и Български парламент, и седалище на князете, и хранилище на парите.

Чрез преводача на Гугъл устанавяваме, че гръцката дума Μουνδράγα = Ενας σοφός ανθρωπος  = Мъдър човек. Този превод е в сила при следните: български, сръбски, украински, словенски, словашки и н. др. езици. Същата дума Μουνδράγα преведена през саскритски език и обратно на гръцки език е Μουνδρά = मुद्रा = χρήματα = пари. Извод: можем да разсъждаваме, че мъдрият човек и държавник княз Борис, разочарован и разярен и от болярския бунт в столичния Девненски град Велика Преслава, премества столицата временно в Мадарската крепост Мундрага и започва възстановяването на тънещата от римско време в развалини бъдеща столица – Шуменския Преслав.

ОЩЕ ПРЕВОДИ ЗА ДУМИТЕ МАДАРА И МУНДРАГА

1. Μαδαρα

Μα δάρα , έλα επίσκεψη!

Μα δαρα, έλα επίσκεψη!

Μα δαρά, έλα επίσκεψη!

Μα, έλα επίσκεψη!

2.

Μουνδραγα

Ενας σοφός  άνθρωπος

Μουν δράγα

Μουν δραγα

1. Мадара

Хайде, елате на гости!

Е, елате на гости!

Хайде, елате на гости!

Е, елате на гости!

2.

Мудраг

Мъдър човек

3.

Аз съм драг

Скъпи мой (Скъпа моя) = Αγαπητέ μου

Нека българските учени помислят още един път дали в текста на Ана Комнина изобщо става (или изобщо не става) дума за пребиваване на император Алексий в т .н. (погрешно дн. „Плиска“) и за някакво мъгливо „изкачване“ на хълма при дн. с. Войвода. Моето мнение е, че А. Комнина описва едно историческо място, чийто център ние българите наричаме и ще наричаме с преклонение во веки веков „Околността на Мадарския конник“!

Животът на цар Симеон е бил изпълнен с голяма отговорност, с голямо напрежение и изтощение на умствените и физическите му сили. Като всеки владетел и той си имал любимо място за отдих и разтуха. Явно бащината историческа Мадара и по време на цар Симеон е била негова и на семейството му резиденция за отдих, за лов, за размисъл. Вероятно и хълмът (ридът) над днешна Мадара и особено крепостта са били неговият т. н. „Симеонов мир“. Тогава земята в и около днешна Мадара е била в голямата си част необработваема, а гориста. В нея имало много дивеч – вълци, лисиции, елени, сърни, диви прасета, зайци, птици, змии, гущери и др. Всичко това може да ни послужи да допуснем, че Барелефът „Мадарски конник“ изобразява цар Симеон на лов в неговия си свят (мир), но сигурно ще сгрешим. Ще сгрешим, защото логиката и доказателствата ни сочат друго – Добрият християнин и син на мира цар Симеон е създал Барелефа на Мадарския конник, с който е оставил на поколенията българи и на света делото на своя любим баща Св. Борис-Михаил, Покръстител и Просветител български. Същият е починал в ГОДИНАТА НА КОНЯ – НА 2 МАЙ 907 год.

Да, цар Симеон е инициатора и създателя на Барелефа. Той е увековечил и делото, а чрез Коня и годината на смъртта на баща си. Нещо повече – част от младежките си години Симеон е прекарал на този хълм и в този център на държавната власт – Мадарското българско „Народно събрание“. ВЕРОЯТНО ТОЧНО ТУК КНЯЗ Борис е свикал прословутия български събор, на който е низвергнал сина си Владимир Расате и е възкачил на трона Симеон.

Но това ще бъде тема на моята хипотеза за Мадарския конник, която ще представя в следващата публикация.

Нашите сегашни държавни органи трябва да помислят много сериозно как ние българите да възстановим Мадарската крепост и да я тачим, ако не повече, то поне наравно със сградата на Учредителното (Първото) българско Народно събрание в Търновград. А по-късно ще възникне въпросът и за Девня, от която е управлявана Аспарухова България много, много години.

Знам, че ще прозвучи некултурно, но накрая ще попитам: днешна България толкова ли няма учени, които могат да преведат и да изтълкуват по нов и неоспорим начин написаното от Ана Комнина!? Никак не е добре ние, хора с най-обикновен селски произход и с неспециално (неисторическо) образование, да се мъчим с години да вършим една работа, която хич, ама хич не ни е работа.

29.12.2023 год. Автор на ДИЕБИ: инж. Др. Драгиев

Днес навършвам 80 години.