18 май – Международен ден на музеите и Ден на българските зоопаркове

32

На 18 май 1978 година за първи път се чества Международният ден на музеите. Думата „музей“ идва от латинската дума „museum“, която е от гръцки произход и произлиза от „mouseion“. „Mouseion“ било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.

В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.

Днес е и празник на българските зоологически градини. На 18 май черпят всички работещи в зоопарковете в цялата страна. Денят се чества от 2008 г. и всяка година на тази дата се организират множество събития за празника.

 

Зoологическата градина в София е най-голямата и най-старата на Балканите. Ежегодно близо половин милион възрастни и деца от цялата страна се любуват на изобилието от най-различни видове животни. Върху площ от 235 декара тук живеят около 2000 бозайници, влечуги, птици и т.н. Индийският слон, белият носорог, хипопотамите, африканските лъвове, леопардите, кафявите мечки, гибоните и египетските лешояди са едни от емблемите на столичния зоокът.

Царството на животните в Плевен е уникално за страната – разположено е в защитената местност Кайлъка, а животните обитават естествени пещери. Варненският зоокът е в Морската градина и е прекрасно място за разходка на жителите и гостите на града. Градината в Ловеч е огромна – там могат да се видят камили, японски елен, лъвове и тигри. В единствения парк във Великотърновско – този в Павликени, има кенгуру, а в Айтос отглеждат и пингвини.

Музеят на мозайките в град Девня е един от най-атрактивните у нас. Той се помещава в специално построена сграда, чиято цел е да запази археологическите открития. Тук през 1976 г. при археологически разкопки е разкрита голяма римска сграда с великолепни мозайки. Именно върху част от основите на тази сграда е построен музеят.

Античната сграда е била датирана от времето на император Константин I Велики – края на III – началото на IV век. Сградата е представлявала градска къща (villa urbana) и е заемала площта на цял квартал в римския град Марцианопол, който бил един от най-големите римски градове в тази част на империята. По план е била типично гръко-римско атриумно-перистилно жилище, при което вътрешният двор (атриум) е заобиколен от три страни от жилищни постройки и колонада.

ВИЖТЕ ОЩЕ:  Световен ден на секса

Пет от помещенията на сградата и портикът са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаично изкуство от това време, открити в България. Три от тези мозайки са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.

Мозайките са изработени от малки камъчета – кубчета от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло в 16 цвята. Те изобразяват главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

Мозайката, покриваща пода на дневната стая, изобразява щита на богинята Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза. Целта на това изображение била да защитава стопаните от злото и да вкаменява недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед.

Подът на спалнята на сградата е покрит с друга красива мозайка, илюстрираща любовен сюжет.

Приемната зала на сградата е най-голямото помещение в нея, покрито с мозайка. Едно от централните пана на мозайката представя старогръцката легенда за отвличането на Ганимед. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.

Мозайката „Сезони“ е покривала пода на женската стая в къщата. Друга мозайка, известна като „Панонски волути“, е открита при разкопки в източната част на Марцианопол в постройка, която вероятно е била старохристиянска базилика. Украсата на мозайката се състои от повтарящи се геометрични мотиви в четири цвята.

В залите на музея е представен разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели.

Повече за експонатите можете да научите, ако се възползвате от обиколка с екскурзовод и беседа. В музея също така се продават информационни материали и сувенири.

Абонамент
Известия за
guest
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments