На 19 юли 1877 г.(стар стил), започват кървавите събития останали известни като Старозагорското клане. Това историческо събитие от 19 до 21 юли 1877 г., включва избиване на българското население и опожаряването на град Стара Загора от османска редовна армия, включваща 48 хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Дай Ахмед.
След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченци и руски воини на ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник, се оттеглят към връх Свети Никола в прохода Шипка, a османските войски завземат града.
С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500) войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската държава. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и скрилите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия след което са изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти от нашата история.
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г.
Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.
Поклон!
